При контролните изпитания снарядът на Бул прелетял един и половина пъти разстоянието, достигано от същата 155-милиметрова гаубица, бил по-точен и се взривил със същата сила на 4700 шрапнела, за разлика от снаряда на НАТО, който се пръскал на 1350. НАТО не проявила интерес. Слава Богу и Съветският съюз.

Несломимият Бул продължил да работи, създавайки нов снаряд с увеличен обхват. НАТО пак не проявила интерес, предпочитайки да не се разделя с традиционните си доставчици на снаряди с по-малка далекобойност.

Но ако великите сили не проявявали интерес, останалият свят проявявал. В Хайуотър пристигали непрекъснато военни делегации, за да се консултират с Джери Бул. Те включвали Израел (още тогава Бул затвърдил приятелството си с израелците, датиращо още от времето, когато присъствали като наблюдатели в Барбадос), Египет, Венецуела, Чили и Иран. Освен това давал консултации по други артилерийски въпроси на Великобритания, Холандия, Италия, Канада и Америка, чиито учени във военната област (без Пентагона) продължавали да следят със страхопочитание неговите постижения.

През 1972-ра без много шум Бул станал американски поданик. На следващата година започнал да работи върху самата 155-милиметрова полска гаубица. В рамките на две години постигнал друг пробив, откривайки, че идеалната дължина на дулото не е ни повече, ни по-малко от калибъра му, умножен по 45. Той проектирал нова усъвършенствана конструкция за стандартната 155-милиметрова полска гаубица и я нарекъл КО-45 (калибровано оръдие 45). Новото оръдие, с неговите снаряди с увеличена далекобойност, било по-добро от всяка артилерийска единица в целия комунистически арсенал. Но ако се е надявал на поръчки, трябвало да се разочарова. Пентагонът останал верен на оръдейното лоби и на неговата нова идея за ракетни снаряди при осем пъти по-голяма цена. Двата снаряда имали еднакви възможности.