Най-общо казано, включените в списъка попадат в три категории. Първата обхваща малкото останали живи нацисти от висшия ешелон, така че тя вече почти не съществува. Преди години Израел предприе голяма операция с цел да отвлече и осъди Адолф Айхман, с което искаше да даде пример на международната общественост, но други нацисти направо биваха ликвидирани без много шум. Втората категория обхваща почти всички съвременни терористи, най-вече араби, които са пролели израелска или еврейска кръв, като Ахмед Джубрил, Абу Нидал, или такива, които се готвят да го направят, като към тях се прибавят и неколцина неараби.
Третата категория, където би могло да попадне и името на Джери Бул, обхваща онези, които работят за враговете на Израел и с делата си застрашават сигурността на страната и нейните поданици.
Общото, което свързва набелязаните хора, са вече окървавените им ръце, или предстоящото им окървавяване.
Когато става дума за ликвидиране, министър-председателят предава въпроса на юридическия съветник, който е така засекретен, че за него са чували малцина израелски юристи и нито един обикновен гражданин. Той устройва „процес“, на който се чете обвинение в присъствието на обвинител и защитник. Ако искането на Мосад бъде одобрено, то се връща при министър-председателя за подпис. Екипът „кидон“ свършва останалото… стига да успее.
Версията, че Бул е бил убит от Мосад, има тази слабост, че не издържа на нито едно равнище. Наистина Бул е работил за Саддам Хюсейн, като е конструирал нова конвенционална артилерия (която не би могла да стигне Израел), елементи от ракетна програма (която би могла да го стигне един ден), както и гигантско оръдие (което не би трябвало да тревожи Израел). Германци и бразилци активно са работели по ракетите Саад 16. Французите бяха основната движеща сила и доставчик за иракската изследователска програма за производство на ядрена бомба.