Няма никакво съмнение, че в Израел са се интересували живо от Бул, от неговите идеи, разработки, дейност и напредък. След смъртта му много се спекулира с факта, че през месеците преди това той е бил обезпокояван от многократно тайно проникване в апартамента му в негово отсъствие. Никога не липсвало нищо, но е имало оставени следи: пипани и разместени чаши, отворени прозорци, пренавита и извадена от касетофона видеокасета. Той непрекъснато се питал дали това не е предупреждение и дали зад него не стои Мосад? Наистина са го предупреждавали, и то именно те, но причината за това не е толкова очевидна.

След станалото мургавите му преследвачи бяха определени от пресата за израелски убийци, изчакващи сгодния момент. За жалост обаче агентите на Мосад не се щурат наоколо като някой Панчо Виля. Те са били там, но никой не ги е видял: нито Бул, нито приятелите или семейството му, нито белгийската полиция. Техният екип, изпратен в Брюксел, се е състоял от хора, които спокойно са можели да минат за европейци — белгийци, или за американци, изобщо за каквито пожелаят. Точно те са подшушнали на белгийците, че подир Бул се движи друг екип.

Освен това Джери Бул е бил човек, напълно лишен от дискретност. Той просто не можел да устоява на предизвикателствата. Навремето бил работил за Израел, харесвал страната и народа, имал много приятели в израелската армия и не умеел да си държи устата затворена. Ако се случело някой да го предизвика с думи като например: „Джери, обзалагам се, че никога няма да накараш тези ракети Саад 16 да заработят…“, Бул се впускал в тричасов монолог за това, какво точно прави, доколко е напреднал проектът, какви са проблемите, как се надявал да ги реши, всичко от игла до конец. Една разузнавателна централа може само да мечтае за такъв бъбривец. Дори седмица преди да умре приел в офиса си двама израелски генерали и им дал пълна, до последната подробност картина, а те я записали с помощта на уредите, монтирани в куфарчетата им. Защо да унищожават такъв рог на изобилието от вътрешна информация.