И най-сетне, когато става дума за учен или индустриалец, но не и терорист, Мосад има и друга практика. Неизменно се прави последно предупреждение; не странно нахлуване в дома, където се отместват чаши или се пренавиват видеокасети, а формално устно предупреждение. Процедурата е била спазена дори по отношение на египетския ядрен физик д-р Яхия Ел Мешад, работил по първия иракски ядрен реактор, който бе убит на 13 юни 1980 г. в хотелската му стая в „Меридиен“, Париж. Говорещ арабски „катса“ го посетил и направо го уведомил какво ще му се случи, ако не прекъсне дейността си. Египтянинът обаче казал на непознатия да изчезва — неразумна постъпка. С екип „кидон“ от Мосад така не се постъпва. Два часа по-късно Мешад бил мъртъв. Но все пак са му дали шанс. След година целият доставен от французите ядрен комплекс в Озирак 1 и 2 бе сринат при едно въздушно нападение на израелците.

Бул бил нещо по-различно — американски гражданин от канадски произход, любезен, достъпен и смайващо надарен почитател на уискито. Израелците са можели да разговарят с него приятелски и непрекъснато са го правили. Би било много по-лесно да изпратят някой негов приятел направо да му каже да престане, защото в противен случай екипът на убийците ще довтаса — „нали разбираш, не става въпрос за нещо лично, просто няма как“.

Джери не бил от онези, дето се борят за посмъртни награди от Конгреса. Дори вече бил споделил с израелците и с близкия си приятел Джордж Вонг, че смята да се измъкне от Ирак — във физически и юридически смисъл на думата. Повече не искал да си има работа с тях. Онова, което се е случило с д-р Джери Бул, било нещо съвсем различно.