Джералд Винсънт Бул бил роден през 1928 г. в Норт Бей, провинция Онтарио. В училище се проявил като умен и амбициозен. Искал да преуспее и да спечели уважението на света. Завършил средното си образование на шестнайсет години, но единственото висше учебно заведение, готово да приеме едно толкова малко момче, бил Машиностроителният факултет на университета в Торонто. Там се проявил не просто като умен, а направо блестящ. На двайсет и две години станал най-младият доктор. Въображението му било привлечено от самолетостроенето и по-точно балистиката — науката за тела в полет, независимо дали са изстреляни от дуло или като ракети. Това го насочило към артилерията.

След Торонто постъпил в КАРДЕ — Канадската агенция за развитие и внедряване на въоръжения във Валкартие, тогава малко предградие на Квебек. В началото на петдесетте години човекът обърна поглед не само към звездите, но и отвъд тях, към самия Космос. Паролата беше „ракети“. Тъкмо тогава Бул показал, че е нещо повече от блестящ инженер. Отличил се като изобретателен, оригинален, надарен с въображение. Именно през десетте години, прекарани там, той разработил своята идея и тя се превръща в мечтата, която преследва до края на дните си.

Като всички нови идеи тя изглеждала съвсем проста. Когато се запознал с новата серия американски ракети в края на петдесетте години, видял, че девет десети от тях са само първата степен. Кацнали съвсем на върха, втората и третата степен представлявали само малка частица от тези гиганти, миниатюрната пъпка полезен товар била още по-дребна от тях.

Огромната първа степен трябвало да издигне ракетата над първите 150 километра въздух, където атмосферата е най-гъста, а гравитацията — най-силна. След тези 150 километра е необходима много по-малка мощност, за да се изведе спътникът в Космоса и в орбита на височина между 400 и 500 километра над Земята. При всяко излитане на ракетата цялата обемиста и много скъпа първа степен бива унищожена — тя изгаря и изчезва завинаги в дълбините на океана.