Пет куршума, изстреляни от по-малко от метър разстояние, всички в тила и врата, бяха предостатъчни. Високият, плещест мъж залитна напред, блъсна се във вратата на своя апартамент, после се плъзна и тупна върху мокета. Убиецът не си направи труда да провери дали всичко е наред; не беше нужно. Не му беше за първи път; беше се упражнявал върху затворници и знаеше, че си е свършил работата. Изтича пъргаво шест етажа надолу, мина през задната врата, пресече градината с пръснатите из нея дървета и скочи в колата, която го чакаше. След един час беше в посолството на своята страна, а ден по-късно вече се намираше извън Белгия.

Елен пристигна след пет минути. Отначало помисли, че любовникът й е получил сърдечен удар. Изпаднала в паника, тя влезе и извика линейка. После се сети, че личният лекар на приятеля й живее в същия блок, и повика и него. Линейката пристигна първа.

Един от мъжете се опита да премести тежкото тяло, което все така лежеше по очи. Ръката му се изцапа с кръв. Минута по-късно двамата с лекаря обявиха, че жертвата е мъртва. Единственият друг обитател от петте апартамента на етажа излезе на прага; беше възрастна дама, която слушала концерт класическа музика и не чула нищо през дебелата дървена врата. Шеридрьо си беше такъв комплекс — много дискретен.

Мъжът на пода беше д-р Джералд Винсънт Бул, своенравен гений, конструктор на оръдия за цял свят и в последно време оръжейник на Саддам Хюсейн.

След убийството на д-р Джери Бул навсякъде в Европа започнаха да се случват странни неща. В Брюксел белгийското контраразузнаване призна, че месеци наред той бил следен почти всекидневно от коли без отличителни белези с по двама мургави мъже, които приличали на хора от Източното Средиземноморие.

На 11 април британски митничари конфискуваха на кейовете на Мидълсбъро осем секции — огромни стоманени тръби, великолепно изковани и фрезовани, и годни да бъдат съединени с огромни фланци в двата си края, където имало пробити дупки, предназначени за мощни гайки и болтове.