Когато излязоха от магазина, който се намираше пред входа на гробището, той хвърли хляба на задната седалка и отново влезе в колата. В седем и десет Моник спря пред стъклената врата на блока, който беше на петнайсет метра навътре от улицата. Предложи му да се качи с него, за да го изпрати до вратата, но той отказа. Тя знаеше, че той очаква приятелката си Елен, и не настоя. Това беше една от слабостите му, която обожаващият го дамски персонал понасяше търпеливо. Елен беше добра негова приятелка, с която си прекарваше времето в Брюксел, докато съпругата му беше в Канада.

Той се измъкна от колата с вдигната както винаги яка на шлифера, със закопчан колан и с усилие метна на рамо големия черен платнен сак, с който никога не се разделяше. Сакът тежеше повече от петнайсет килограма и съдържаше купища документи, научни разработки, проекти, изчисления и данни. Ученият нямаше доверие на сейфовете и противно на всякаква логика смяташе, че подробностите по последните му проекти са на по-сигурно място, когато висят на рамото му.

За последен път Моник видя шефа си да стои пред стъклената врата и да търси ключовете си с преметнат през рамото сак и стиснал хляба под мишницата си. Проследи го с поглед, докато влезе вътре и автоматично заключващата се врата се затвори след него. Сетне потегли.

Ученият живееше на шестия от осемте етажа на блока. Двата асансьора се намираха на задната стена на сградата, заобиколени от стълбището, а на всеки етаж имаше по един пожарен изход. Той взе асансьора и слезе на шестия етаж. Мъждивите лампи, поставени на равнището на пода, светнаха автоматично, когато прекрачи навън от кабината. Все така с подрънкващи ключове в ръка, наклонен на една страна под тежестта на сака и стиснал хляба, той зави наляво и отново наляво, стъпвайки по червеникавокафявия мокет. Опита се да вкара ключа в ключалката на своя апартамент.

Убиецът го чакаше от другата страна на асансьорната шахта, която се издаваше напред върху слабо осветената площадка. Излезе тихо иззад нея, хванал своя автоматичен пистолет Берета със заглушител, който бе увит в пластмасова торбичка, та изхвърчащите гилзи да не паднат по мокета.